Национализмът е заразителен
В навечерието на планувания за 1 октомври референдум за независимостта на Каталония опълчването сред Барселона и Мадрид доближи апогея. Правителството на Испания е решено да попречи на референдума както с юридически, по този начин и със силови способи, включително да подведе уредниците под правосъдна отговорност. От гледната точка на Мадрид референдумът е незаконен и нарушава конституцията, а също по този начин подкопава териториалното единение на страната. На собствен ред ръководителят на каталонското държавно управление (Женералитат) Карлес Пучдемон съобщи, че гласоподаване ще има при всички случаи, ще бъдат отпечатани бюлетини, назначена изборна комисия и поканени интернационалните наблюдаващи.
Това не е първи сходен опит. През 2014 година предходният началник на Женералитата Артур Мас направи референдум за самостоятелност. Върховният съд на Испания обаче призна резултатите за противозаконни и още същата година лиши Мас от правото да се занимава с политическа активност за период от две години и го санкции 36,5 хиляди евро.
Без значение дали каталонците ще съумеят да създадат този път референдум и какви ще са резултатите от него, явно е едно: Каталония е поела курс към прокламиране на самостоятелност и този развой е необратим. Независимостта на Каталония може да бъде оповестена в исторически къси периоди. А това ще докара до съществени последствия както за Европа, по този начин и за целия свят. Десетки райони евентуално са подготвени да разгласят самостоятелност и образецът на Каталония ще им даде сериозен тласък за обособяване.
Независимостта на Каталония ще значи фактическото раздробяване на испанската страна, която ще се лиши от най-важния си район. Няма да е ненужно да се напомни, че Испания като страна се появява в края на XV век вследствие на династическия брак сред Исабела Кастилска и Фердинанд Арагонски. Въпреки че Кастилия постоянно е доминирала в този алианс и кастилският език е бил приет за държавен, Каталония (Арагон) се е считала за пълноправен сътрудник, до момента в който през 1714 година не е завладяна от франко-испанските войски на Бурбоните. Те анулират каталонските волности и каталонския език. Испания обаче поради слабостта на централната власт за разлика от Франция по този начин и не съумява да сътвори здрава унитарна страна. Проблемът си остава, а през 30-те години на предишния век каталонският шовинизъм укрепва още повече, когато районът получава самостоятелен статут и съумява да образува свое държавно управление (Женералитат). През годините на гражданската война в Испания (1936-1939 г.) Каталония е един от основните бастиони на опозиция против франкизма. Именно там след провалянето на републиканците се правят най-жестоките репресии, анулиран е статутът на автономност, екзекутиран е последният ръководител на Женералитата Луис Компанис. Франко прави много неща за асимилирането на Каталония: той изкуствено преселва в района милиони хора от южните краища на страната и през днешния ден съотношението сред " коренните " каталонци и " пришълците " е почти 50 на 50. След гибелта на диктатора в Испания настава интервал на демократизация и децентрализация. В момента най-големите райони на страната са автономии с необятни пълномощия - езикови, финансови и така нататък, само че на тях това им е малко. След Каталония самостоятелност могат да разгласят Страната на баските, Галиция и други райони, които са под контрола на централната власт в Мадрид. Сепаратисткият развой, както демонстрира опитът на Съюз на съветските социалистически републики, Югославия и други федерални страни, се развива като верижна реакция: при положение на излизане на един район обезателно следват други.
Независимостта на Каталония съгласно мнението на френския журналист Арно де ла Гранж ще предизвика " церемониал на суверенитетите " в цяла Европа. Националистични и сепаратистки придвижвания има в множеството страни на Стария континент. Своя час чакат (в друга степен на готовност) последователите на независимостта в Шотландия, Фландрия, Южен Тирол, Бавария, Бретан и Корсика. А също по този начин - албанците в Македония и Черна гора, унгарците в Словакия и моравите в Чехия.
Това, което се случва в Каталония, е част от международния развой на самоопределението на народите и районите. И този развой няма да докара до нищо положително за днешните страни. В света има десетки райони, евентуално подготвени да разгласят самостоятелност. В Африка Южен Судан към този момент се отдели от " огромния " Судан, само че " борците за самостоятелност " не престават битката в Шри Ланка, Филипините, Кашмир, в Синцзян-Уйгурския регион на Китай и така нататък Сепаратистки настроения има даже в американските щати Тексас и Калифорния, да не приказваме за Канада (провинция Квебек).
Искат ли обособяване самите каталонци? Според последните изследвания на публичното мнение за незавасимост са едвам 41% от хората (49% са против), те обаче са политически по-активни. Ако изборната интензивност на референдума се окаже ниска (около 50% от избирателите), то за самостоятелност ще гласоподават над 80 на 100 от пристигналите до урните гласоподаватели. По този метод агресивното националистично малцинство ще успее да наложи позицията си. Подобно нещо се случи в Югославия и в Украйна, където релативно неголяма група националрадикали съумя да подчини на волята си безмълвното болшинство, което даже не мислеше да къса връзките си с огромната страна.
Националистите настояват, че каталонците дават прекомерно доста пари на централната хазна, че като се отделят, ще живеят по-добре. Украинските националисти също говореха, че ще живеят по-добре отвън Съюз на съветските социалистически републики, получи се обаче противоположното. Икономиката на Каталония е крепко интегрирана в испанската. Късането на тази връзка може да има пагубни последици, а също по този начин да изплаши вложителите.
Каталонският политолог Марк Санжауме счита, че основният проблем на последователите на независимостта е интернационалното признание. Засега нито една страна в света или Европа не е подготвена да направи това. Признаването на Каталония е равнозначно на това да станеш зложелател на Испания. Ръководството на Европейския съюз, президентът на Франция и водещите политици в Европа обявиха, че единството на Испания като страна не предстои на разискване, а самостоятелна Каталония в никакъв случай няма да стане член на Евросъюза.
Политиката обаче е изкуство на вероятното и с времето методите се трансформират. В този проблем се сблъскват две взаимно изключващи се позиции - правото на нациите и районите на самоопределение и ненакърнимостта на държавните граници. Тези две права постоянно се поясняват случайно - от гледната точка на " хегемоните " в международната политика. Така в тази ситуация на Косово приоритет получи първата позиция, макар че същото право се отхвърля на всички останали, включително на Крим, Абхазия и Южна Осетия. Примерът на Косово обаче, признава Марк Санжауме, към този момент не може да бъде пренебрегнат, той е инфекциозен. Освен това има и някакъв справедлив развой: в случай че при започване на XX век имаше 30 или 40 самостоятелни страни, то в този момент те са близо двеста. Съществуват доста способи да се заобиколи интернационалното право, с цел да се сътвори самостоятелна страна.
Дворецът на държавното управление в Барселона
Каталонците са решени да се преборят за независимостта си от Мадрид
БГНЕС
От началото на януари 2006 година новосформираната полицейска мощ Mossos d` Esquadra пое работата по вътрешния ред в град Барселона от националната полиция Policia Nacional (ръководена от Мадрид). Извън града работят с изключение на националната полиция също и местна полиция Policia Local. Типично за новосформираната каталонска полиция е изключителното прилагане единствено на каталонски език, млади фрагменти и необикновен символизъм, с който е натоварена, поради, че е самостоятелна от централната власт в Мадрид
БГНЕС
Това не е първи сходен опит. През 2014 година предходният началник на Женералитата Артур Мас направи референдум за самостоятелност. Върховният съд на Испания обаче призна резултатите за противозаконни и още същата година лиши Мас от правото да се занимава с политическа активност за период от две години и го санкции 36,5 хиляди евро.
Без значение дали каталонците ще съумеят да създадат този път референдум и какви ще са резултатите от него, явно е едно: Каталония е поела курс към прокламиране на самостоятелност и този развой е необратим. Независимостта на Каталония може да бъде оповестена в исторически къси периоди. А това ще докара до съществени последствия както за Европа, по този начин и за целия свят. Десетки райони евентуално са подготвени да разгласят самостоятелност и образецът на Каталония ще им даде сериозен тласък за обособяване.
Независимостта на Каталония ще значи фактическото раздробяване на испанската страна, която ще се лиши от най-важния си район. Няма да е ненужно да се напомни, че Испания като страна се появява в края на XV век вследствие на династическия брак сред Исабела Кастилска и Фердинанд Арагонски. Въпреки че Кастилия постоянно е доминирала в този алианс и кастилският език е бил приет за държавен, Каталония (Арагон) се е считала за пълноправен сътрудник, до момента в който през 1714 година не е завладяна от франко-испанските войски на Бурбоните. Те анулират каталонските волности и каталонския език. Испания обаче поради слабостта на централната власт за разлика от Франция по този начин и не съумява да сътвори здрава унитарна страна. Проблемът си остава, а през 30-те години на предишния век каталонският шовинизъм укрепва още повече, когато районът получава самостоятелен статут и съумява да образува свое държавно управление (Женералитат). През годините на гражданската война в Испания (1936-1939 г.) Каталония е един от основните бастиони на опозиция против франкизма. Именно там след провалянето на републиканците се правят най-жестоките репресии, анулиран е статутът на автономност, екзекутиран е последният ръководител на Женералитата Луис Компанис. Франко прави много неща за асимилирането на Каталония: той изкуствено преселва в района милиони хора от южните краища на страната и през днешния ден съотношението сред " коренните " каталонци и " пришълците " е почти 50 на 50. След гибелта на диктатора в Испания настава интервал на демократизация и децентрализация. В момента най-големите райони на страната са автономии с необятни пълномощия - езикови, финансови и така нататък, само че на тях това им е малко. След Каталония самостоятелност могат да разгласят Страната на баските, Галиция и други райони, които са под контрола на централната власт в Мадрид. Сепаратисткият развой, както демонстрира опитът на Съюз на съветските социалистически републики, Югославия и други федерални страни, се развива като верижна реакция: при положение на излизане на един район обезателно следват други.
Независимостта на Каталония съгласно мнението на френския журналист Арно де ла Гранж ще предизвика " церемониал на суверенитетите " в цяла Европа. Националистични и сепаратистки придвижвания има в множеството страни на Стария континент. Своя час чакат (в друга степен на готовност) последователите на независимостта в Шотландия, Фландрия, Южен Тирол, Бавария, Бретан и Корсика. А също по този начин - албанците в Македония и Черна гора, унгарците в Словакия и моравите в Чехия.
Това, което се случва в Каталония, е част от международния развой на самоопределението на народите и районите. И този развой няма да докара до нищо положително за днешните страни. В света има десетки райони, евентуално подготвени да разгласят самостоятелност. В Африка Южен Судан към този момент се отдели от " огромния " Судан, само че " борците за самостоятелност " не престават битката в Шри Ланка, Филипините, Кашмир, в Синцзян-Уйгурския регион на Китай и така нататък Сепаратистки настроения има даже в американските щати Тексас и Калифорния, да не приказваме за Канада (провинция Квебек).
Искат ли обособяване самите каталонци? Според последните изследвания на публичното мнение за незавасимост са едвам 41% от хората (49% са против), те обаче са политически по-активни. Ако изборната интензивност на референдума се окаже ниска (около 50% от избирателите), то за самостоятелност ще гласоподават над 80 на 100 от пристигналите до урните гласоподаватели. По този метод агресивното националистично малцинство ще успее да наложи позицията си. Подобно нещо се случи в Югославия и в Украйна, където релативно неголяма група националрадикали съумя да подчини на волята си безмълвното болшинство, което даже не мислеше да къса връзките си с огромната страна.
Националистите настояват, че каталонците дават прекомерно доста пари на централната хазна, че като се отделят, ще живеят по-добре. Украинските националисти също говореха, че ще живеят по-добре отвън Съюз на съветските социалистически републики, получи се обаче противоположното. Икономиката на Каталония е крепко интегрирана в испанската. Късането на тази връзка може да има пагубни последици, а също по този начин да изплаши вложителите.
Каталонският политолог Марк Санжауме счита, че основният проблем на последователите на независимостта е интернационалното признание. Засега нито една страна в света или Европа не е подготвена да направи това. Признаването на Каталония е равнозначно на това да станеш зложелател на Испания. Ръководството на Европейския съюз, президентът на Франция и водещите политици в Европа обявиха, че единството на Испания като страна не предстои на разискване, а самостоятелна Каталония в никакъв случай няма да стане член на Евросъюза.
Политиката обаче е изкуство на вероятното и с времето методите се трансформират. В този проблем се сблъскват две взаимно изключващи се позиции - правото на нациите и районите на самоопределение и ненакърнимостта на държавните граници. Тези две права постоянно се поясняват случайно - от гледната точка на " хегемоните " в международната политика. Така в тази ситуация на Косово приоритет получи първата позиция, макар че същото право се отхвърля на всички останали, включително на Крим, Абхазия и Южна Осетия. Примерът на Косово обаче, признава Марк Санжауме, към този момент не може да бъде пренебрегнат, той е инфекциозен. Освен това има и някакъв справедлив развой: в случай че при започване на XX век имаше 30 или 40 самостоятелни страни, то в този момент те са близо двеста. Съществуват доста способи да се заобиколи интернационалното право, с цел да се сътвори самостоятелна страна.
Дворецът на държавното управление в Барселона
Каталонците са решени да се преборят за независимостта си от Мадрид
БГНЕС
От началото на януари 2006 година новосформираната полицейска мощ Mossos d` Esquadra пое работата по вътрешния ред в град Барселона от националната полиция Policia Nacional (ръководена от Мадрид). Извън града работят с изключение на националната полиция също и местна полиция Policia Local. Типично за новосформираната каталонска полиция е изключителното прилагане единствено на каталонски език, млади фрагменти и необикновен символизъм, с който е натоварена, поради, че е самостоятелна от централната власт в Мадрид
БГНЕС
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ